Град Каракура

Заглавие: Град Каракура Пет Апр 22, 2011 3:08 pm

Ики се разхождаше спокойно из огромните улици на Каракура. Беше много замислен, споменът за родителите му не излизаше от главата му. Вярно, спокоен беше, но и доста избухлив. За малко не преби една жена, която го попита колко е часа. За него темата за родителите, които така и нямаше, беше много болезнена. Той вървеше към мястото, където за последно ги видя. Вдигна мускулестата си ръка към слънцето, което светеше в очите му и им придаваше един много специфичен блясък. Ики огледа брега... На пръв поглед - най-обикновен бряг на една река, но за него беше най-ценното нещо в живота му. Всеки път щом беше тъжен или хормоните в него бушуваха, той идваше тук.
- Мамо, татко... Толкова много ми липсвате... Защо ме изоставихте?... - говореше си тихо под носа със сълзи на очите.
Ики стоя на брега до вечерта, просто не можеше да си тръгне. Сърце не му даваше да се махне от единственото място, на което се чувстваше поне малко по-добре. Очите му вече се затваряха, тялото започна да му тежи - два от признаците, че е уморен и че има нужда от сън. Докато момчето си дремеше спокойно до блестящата река, един ужасен холоу нахлу в реалния свят. Такайоши веднага извади маската и нападна, не можеше да си позволи да се бави и да си почива. Трябваше да защити безпомощния град. Удряше ли, не удряше, но холоуът беше прекалено силен и не помръдваше дори. Имаше само едно решение - мечът. Ики беше принуден да използва силата на Иризава срещу един обикновен холоу. Е, момчето бе едва на 16 и не знаеше, че има холоуи, който на пръв поглед са малки и беззащитни, но всъщност са едни от най-силните и единствения начин да ги победиш е да използваш банкай. Врагът просто се движеше напред към града, докато отблъскваше атаките на хлапето. Ики беше на предела на силите си, но го беше страх да освободи истинската сила на Лара Иризава. Знаеше, че това е единствения вариант, но нещо от вътре го спираше. Докато мислеше стратегия как да повали холоуът, той повдигна голямата си ръка и я строполи върху момчето. Сега вече спасение нямаше...

Заглавие: Re: Град Каракура Пет Апр 22, 2011 3:11 pm

В същото време Данте се разхождаше безцелно по улиците наоколо, както винаги със слушалки в ушите си, слушайки Авенджт Севънфолд с усилен докрай звук. Но те все пак не му попречиха да чуе ужасния шум, който се чуваше наблизо. Той се зачуди какво става и се качи на покрива на сградата, до която беше, и се огледа. Видя един огромен облак дим, който закриваше хоризонта, и веднага се затича към него. Когато наближи, забеляза един огромен холоу и момче, затиснато под ръката му. В същия миг Данте излезе от тялото си и извади мечовете си - Агни и Рудра. След това, без да мисли много, се устреми към холоуа, който според него беше необикновено грозен, а той си имаше теория за силата им - колкото по-грозен, толкова по-силен. Замахна няколко пъти с мечовете си, но чудовището с лекота избягваше ударите му, без дори да маха ръката си от лежащото на земята момче, което явно беше заспало. Данте използваше само шикай, защото знаеше, че неговият банкай би нанесъл големи щети на града, в който бяха, но изглеждаше, че няма друг начин да победи. Тогава се сети, че момчето може да му помогне да примамят холоуа от другата страна на реката, далеко от града и хората. Прескочи чудовището и с две бързи движения отсече ръката му, която затискаше вайзарда. Ужасният рев на холоуа, наподобяващ сирена на влак, успя да събуди хлапето.

Заглавие: Re: Град Каракура Пет Апр 22, 2011 3:17 pm

- А!? Ааа... К'во става тука, бе!? Кой си ти? - крещеше изненадано (но и малко уплашено, макар, че не си личеше) Ики.
- Аз съм Данте, после ще ти обяснявам. Сега ми помогни да примамим холоуа от другата страна на реката, за да не разрушим града.
- Добре, ще се заема! - каза доволно хлапето, представяйки си как родителите му го гледат и се гордеят с него. - На ти холоу нещастен! - крещеше с цялото си гърло момчето, докато отсичаше другата ръка на холоуа.
След това се затича към другия бряг, с надеждата да го примами. И така и стана, холоуите не са от най-умните същества, все пак. Този разгневен звяр се опита да стъпче момчето, нооо... не е лесно да убиеш вайзард, особено като знаеш, че той донякъде е от твоите хора. Ики вече беше извадил маската си и сега беше доста по-бърз и силен. Но тялото на чудовището беше покрито с нещо много здраво, което дори и Данте не знаеше какво е. И двамата атакуваха, но не можеха да го пронижат. Имаше само едно решение... решение с простото наименование банкай.
- Излез от недрата... Иризава! - каза Ики и се остави мощта на меча му да го обладае напълно.
Когато хлапето погледна холоуа, се виждаха пламъци в очите му. Енергията и яростта бушуваха в него. Той нямаше търпение да нападне и направи на прах врага си...