Бар Нукакуко, Токио

Бар Нукакуко беше притежание на нисък дебеловрат скинар. На вратата на бара, ниска и боядисана в зелено, висеше табела със надпис "Забранено за лица под 18" на ръждясал пирон, обаче друг въпрос беше дали някой спазваше това ограничение въобще. Самото място всички го знаеха като място за напушени и пияни хлапета. Задимено и вонящо. Славата на бара наистина не беше добра, но като се замисли човек, беше едно от най-посещаваните места в този квартал на Токио. Там не властваха никакви закони ... имаше само едно правило - хора, които не са близвали алкохол през живота си, или пък не са запалвали цигара никога - по-дорбе да не се доближават. Това място беше рай за едни и ад за други (които в повечето случаи се оказваха родители на едните).

Навън беше студена есенна сутрин. Беше около 0 градуса и нямаше жива душа по улиците. Само едно дрипаво момче си вървеше по улиците, без да му пука за нищо. Е, поне така изглеждаше, заради замечтания му поглед и бавната походка, в ритъма на някое рок парче. Това момче беше Ики. Той твърдо беше решил да се напие тази вечер и поне за малко да забрави за всички проблеми и цялата мъка, събрана в сърцето му. Ала момчето си нямаше и представа къде да отиде. Оглеждаше се с надеждата да види някой отворен бар, който да посети вечерта, но нищо не видя. По едно време зърна с крайчето на окото си една зелена врата, а на нея табела с надпис "Забранено за лица под 18 години". Ики беше много заинтригуван от това място. Някак си нещо го влечеше към него, нещо отвътре му казваше "Върви!". Но той устоя на изкушението... донякъде...
- Ще дойда довечера, за по-сигурно. - каза си и продължи с безгрижната си разходка.
Ики не мина и 50 метра и се натъкна на холоу.
- Е*а си кучия късмет... - помисли си той и го нападна със все сила. Тъкмо си мислеше, че го е довършил, когато забеляза, че холоу-ът, както си беше на две части, се превърна в два холоу-а. - Късмет ли - друг път! - измърмори си под носа. - Ох, мислех, че поне днес няма да се наложи да я използвам. - и извади своята маска. Ики нападаше, но без резултат. Холоу-ът продължаваше да се размножава.
- Мамка му, няма да мога са се справя без банкай! БАН-КАЙ! - силата започна да го изпълва, раните му заздравяха, а маската му стана по-голяма. Ики успя да победи глупавото чудовище точно с 2 удара с меча си...

Няколко часа по-късно...

Ики си вървеше спокойно, минавайки вече за пети път по една и съща улица. Той забеляза от далеко малката зелена вратичка на бара, за който си мислеше сутринта...
- Пфф, така и така нямам работа, ще вляза да видя как е. - помисли си момчето и се запъти към мястото.
Хлапето влезе в бара и седна на единствената празна маса. На нея имаше полу-смачкана кутия от цигари, а в нея една цигара и запалка. Ики се огледа, след което запали цигарата и се отпусна на стола...

Рей увиваше един от кестенявите си кичури около дългите си кокалести пръсти със изрисувани цветя по ноктите и хулеше наум всички пийващи във вмирисания бар. Не харесваше никой от онези наливащи се глупаци и би гръмнала всички стига да имаше реалната възможност за това без да изгуби работата си. Така де, не че тя беше нещо невероятно, но си беше работа, а тя се намираше трудно в Япония, поне по това време. Вървеше неохотно по дългата камъчлева пътека и въздишаше. Може би милион такива звукоподръжателни думички се откъснаха от плътните меки устни на момичето. Стъпка след стъпка нежеланието да се върне на работното място растеше, а притеснението как ще се оттърве без да пуска Кана в действие все повече набъбваше.
Порутеното местенце се виждаше в далечината като мъничка черна точица, но вечерта беше прекалено тъмна за да се виждат повечето падащи мазилки и прочие. Което обаче съвсем не спираше Уаруй да си я опустошава умствено ...

Малко по-късно когато пристига в бара ...

Въздухът беше тежък за дишане, цигареният дим задушаваше и пречеше на очите, а алкохолните пари задашаха влезлия от чистия нощен въздух в малкото помещение. Рей се потърси като помирисала нещо отвратително и още веднъж препсува, само че тоя път си захапа езика, за да не изтърси нещо пред шефа си, който беше минал да провери дали всичко е наред. Мина зад бара, гледайки като човек, чийто десерт е бил изяден и се зае да обслужва клиентите си. Поредната вечер, поредните дръвници, които дразнеха осемнайсетгодишната барманка. Въздъхна. Огледа цялата задушлива обстановка и всички идиоти. Там из купчините пияници се намираше едно миловидно момче. То НЕ трябваше да е там, защото не беше позволено, но кой ли спазваше правилата в днешно време. Не и Рей.

- Кой си ти, по дяволите ? - Попита. Момчето не отговаряше на въпроса. Може би беше прекалено груба. - Ще перефразирам - кой си ти и защо си тук след като си доста под 18 ?!

Ики беше толкова напушен от тази цигара, че не успя да каже нито дума... Само гледаше момичето, което му се караше, и си мислеше колко е красива и как иска да... както и да е.
- А-А-Аз съм И-И-Ики... Приятно ми е - една промълви хлапето. - И-И-И имам 18 години - поредния жалък опит да се защити.
- Да бе, на кого ги дрънкаш тия!? Дай си личната карта да вид... - каза Рей и видя как сияещите очи на Ики се затварят и той пада на земята. - Ох, боже, защо на хлапе като теб му трябваше да пуши толкова!? - след което го вдигна, излезе от бара и пое към дома си, който бе на около 15 минути път пеша.

След известно време...

- А? Къде съм??? - измърмори сънено Ики, като се почесваше по главата и се опитваше да се сети какво е правил по-рано.
- У дома, къде да си!? - каза леко ядосано Рей.
- Т-Т-Т-Т-Ти си момичето от бара, нали?
- Да, казвам се Рей, но не ми е приятно.
- Аха, добре... - момчето сведе поглед и очите му се насълзиха.
- А, спокойно, момче, какво стана? Нещо лошо ли казах? - като че ли гласът и поумекна и вече не гледаше толкова зле на Ики.
- Не, просто... Не разбирам защо съм такъв неудачник. Винаги трябва някой да ме спасява, когато ме нападне някой холоу... Или когато се напуша или напия...
- Чакай! Холоу ли каза? Да не би ти да си... Не, не е възможно... Но пък духовната ти сила е много голяма...
- А!? Ти знаеш какво е холоу!? - попита много зачудено Ики.
- Аз сем Рей Уаруй, капитан на 11ти отряд.
- К-К-Капитан... Аз съм бившо шинигами от 11ти отряд и един от малкото оцелели след опитите за холоуфизация в сейрейтей.
- Така ли? Тоагва какво, по дяволите, си ти?
- Вайзард... Шинигами с холоу маска и сили...